Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е проход край Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.

Първите писмени сведения за нея са от 3-и век.  Археологически проучвания установяват, че крепостта е построена върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха.

При разкопки през 1985 г. проф. Димитрина Джонова разкрива сграда гарнизон с вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна, са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка. На юг от крепостта са запазени останки от стари строежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м.  
Крепостта имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена.
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България. Битката при „Траянови врата” (17 август 986 г.) е най-голямото поражение, което Василий ІІ претърпява във войната. Българският владетел цар Самуил му устройва засада при крепостта и го разгромява.

       Разстояние 22 км

https://www.krepost-trayanovi-vrata.bgsait.com/page8.html

Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е проход край Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.

Първите писмени сведения за нея са от 3-и век.  Археологически проучвания установяват, че крепостта е построена върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха.

При разкопки през 1985 г. проф. Димитрина Джонова разкрива сграда гарнизон с вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули, направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна, са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка. На юг от крепостта са запазени останки от стари строежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м.  
Крепостта имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена.
Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България. Битката при „Траянови врата” (17 август 986 г.) е най-голямото поражение, което Василий ІІ претърпява във войната. Българският владетел цар Самуил му устройва засада при крепостта и го разгромява.

       Разстояние 22 км

https://www.krepost-trayanovi-vrata.bgsait.com/page8.html